Кръстопътят, в който попада едно родено между две галактики дете на български емигранти

Share on Facebook

България и емиграция са две думи, които за добро или лошо вървят ръка за ръка. Още в началото на демократичните промени огромна маса българи се заселват към дълго бленувания от тях Запад с надеждата за ако не по-добър, то поне по-нормален живот. Голяма част от тези хора заминават в разцвета на младостта си с не особено добро познание на чужд език. След още двайсет години те все още не могат да се адаптират изцяло в новата си среда, но вече не могат да усетят и България като тяхното. Децата им обаче така и не виждат своята родина и в един момент изцяло се срастват с новата среда.

Точно това е и „Светът на Ани“. Тя е израстнала в българско семейство в Германия, където обаче заради по-лесната ѝ адаптация се говори на немски. Единственото, което Ани вижда от България е собствения ѝ дом, в който баща ѝ ежедневно се налива с ракия, а след това малтретира майка ѝ. Родината се оказва не просто едно непознато, но и най-чуждото за нея, място. В един момент обаче съдбата ѝ застава на опасен кръстопът. Нещата в семейството ескалират до такава степен, че майката решава да се прибере в родината си. Това решение обаче може да има преки последици върху самата Ани. Може ли Ани да му се противопостави и има ли изобщо някаква власт на съдбата си? Разбира ли майката светът на детето си и ще се съобрази ли с него? Трябва ли да страдаме за бъдещето на децата ни и до къде може да стигне нашата саможертва? Отговор на всички тези, но и още въпроси, може да даде единствено филма, който ние, екипът на NoBlink! сме убедени, че ще изгледате.

15-2

„Светът на Ани“ е филм, насочен по-скоро към чужденците, отколкото българите, и това е видно с просто око. Това не е минус и не трябва ни най-малко да стихва ентусиазма ни. Филмът е социална драма, съдържаща всичко, което „западняците“ очакват и искат да видят от нас. Такива филми в България, а и околността, са създавани безброй. Това, което отличава този е високото качество на картината, красивите цветове и приятната музика, която прави този иначе толкова бавен и протяжен филм гледаем. Интересна хрумка на режисьорката Лили Кръстева (или просто шастливо стечение на обстоятелствата) е кастингът, в който германци играят българи и го правят повече от добре. Дори изречената от бащата на развален български с немски акцент реплика „Кво гледаш така, ма, идиотко?” звучи органично, защото след толкова години зад граница ние вярваме, че този човек говори така. Филмът е повече от добре направен и със сигурност си заслужава да бъде видян, особено от любителите на жанра. Приятно гледане и #НеМигайте преди българското кино. Филмът ще бъде наличен в портала ни от 16.00 на 18.11.2016г.