За пеперудите, духовното израстване и отношението към природата

Share on Facebook

Има автори, които не просто оставят следa в киното, но го развиват и създават нови начини на правене на филми чрез пътеки, които техните последователи следват и доразвиват. Тук не можем да говорим за имитация, а по-скоро за еволюция, естествен градеж и развитие на нещата.  Tакъв автор е Андрей Тарковски.

Неговият голям принос в киното не се крие в супер дългите кадри, които имитаторите му повтарят, а в живата атмосфера, където средата може да бъде усетена от зрителя и допринася за пълното му потапяне в историята.

За правене на кино по Тарковски може да говорим при филмите на Ларс Фон Триер,  Звигянцев, Терънс Малик, Нури Джейлян, Андрю Доминик и дори Ридли Скот. Както сами виждате, това са силно изявени автори, засягащи различни теми, пресъздавайки ги по коренно различен начин. Те не копират, а стъпвайки на вече обогатения преди тях киноезик, надграждат.

Нещо подобно усетих и във филма на Стефани Райчева, при това още с първите кадри на прелитащи пеперуди на фона на бавна музика и природни звуци. Не знам дали младата режисьорка се е вдъхновявала от Тарковски, но неговото влияние личи по един особено приятен начин. Природата тук е жива и е един от главните действащи герои. Подобно нещо мога да кажа например и за представения ви вече „Сянката“ на Нено Маринов, но при Стефани всичко това става по един много по-деликатен и ненатрапчив начин.

Самата режисьорка описва историята във филма по следния начин: „малко момче следва пеперуда в гората и се натъква на странна жена“. Ние не знаем нищо за двата персонажа. Нито с какво се занимават, нито защо и как са попаднали в гората. Нямаме си представа дори как се казват.

Коренно различното отношение към пеперудите като живи същества, а и като цяло към природата, е основната разлика между тях. Младата невинност се интересува живо от природата, прекланя ѝ се, чувства се част от нея. Детето е щастливо, жизнерадостно. Героинята на Койна Русева от друга страна е някак тъжна, замислена. Емоциите по нейното лице трудно могат да бъдат прикрити. Дрехите ѝ са официални и стегнати. Тя се опитва всячески да демонстрира превъзходството си, може би, поради липса на самоувереност, може би, защото животът я е притиснал, а, може би, поради съвсем друга трета причина или комбинация от много такива. Oпозицията между двамата е пресъздадена и цветово. Картината с малкото момче е топла и приветлива, докато тази с жената е много студена.

Как и защо са се превърнали в такива тези хора на нас не ни става ясно. И точно това е красивото в този филм. Възможността за наблюдение и интерпретация, както и съпреживяване по едно и също време. 

Филмът е повече от субективен. Ние виждаме всичко, което е в главата на едно момченце. Всъщност ние не просто го виждаме, ние се поставяме на негово място. Бих сравнил това изживяване със сън, в който нямаме контрол над решенята си, но се съгласяваме с тях. Чак след като финалните надписи свършат, ние се замисляме над всичко това. Казано с други думи, филмът се гледа с емоции, но след това остава в съзнанието ни, където разсъждаваме над темите в него с нашия разум.

Всичко това е пресъздадено по един изключително естествен и натуралистичен начин. За това допринася както обсъдената вече роля на природата в творбата, така и сполучливата игра на двамата актьори.

А защо пеперуди и каква е тяхната символика? На този въпрос трудно би могъл някой даде конкретен отговор, все пак това не е точно наука. Макар и субективно, аз самият смятам, че образите и символите в един филм трябва да бъдат усещани, а не разяснявани.

Все пак ще се опитам да дам някакви насоки, които е доста възможно да нямат нищо общо с това, „което авторът е искал да каже“ – този толкова правилно забраняван ни да употребяваме израз в училище. Пеперудите със своите крила и красота са символ на личностното израстване и извисяването над другите. И тук идва най-големият парадокс в този филм. Истински извисеният и пораснал човек е малкото момче, което през цялото време демонстрира своето почитание към по-високо стоящата природа за разлика от героинята на Койна, която арогантно си играе на създател, имащ право да се разпорежда със съдбата на по-ниско стоящите от нея. Тази метафора може да бъде изкарана от гората и пренесена дори в корпоративния свят, където колкото повече се изкачваме по стълбицата на кариерното развитие, толкова по-чужди се чувстваме в нас самите, забравяме себе си и се опитваме да мачкаме тези под нас просто за да излъжем  нас самите, че сме успели.

„Пеперуди“ е супер семпла, добре пресъздадена и много дълбока история, в която аз самия откривам нещо ново при всяко следващо гледане. Ние, екипът на NoBlink!, голяма част от които са отговорни за този филм, силно се надявамe и вие да я почувствате така.  

Пламен Маринов