Филмът „ПЕПЕРУДИ“ – истории преди първата клапа

Share on Facebook

или един филм за това, кога порастват децата и как политат режисьорите

            Филмът „Пеперуди“ на режисьора Стефани Райчева е едно от любимите ни начала. Един от онези филми, които не просто са създадени от NoBlink!, но и които създадоха NoBlink!


            „Всичко тръгна от майсторския клас на професор Дюлгеров. Трябваше да си изберем разкази, които да филмираме. И така почна лудото, буквално „лудото“ без да преувеличавам,  търсене на история, която да ме развълнува. Търсех история, която да съдържа в себе си нещо, което да е като част от мен, да звучи все едно е написана от мен, да е на тема, която искам да разкажа…” Цитирам дословно думите на Стефани, защото това, което изживява един режисьор, докато стигне до зародиша на първия си филм, няма как да бъде преразказано. Така с времето, след „лудото“ търсене, Стефани попада на разказа на Роджър Дийн Кайзер „Пеперуди“.    

„И си казах „ТОВА Е!!!“.  И най-хубавото беше, когато и професорът каза „Това е!“ – спомня си с неизстинала емоция Стефани. А когато и Роджър Дийн Кайзер й казва „няма проблем“, филмът в главата на Стефани започва…          
            „Пеперуди“ е една мълчалива история за порастването. Подчертаваме – „мълчалива“, защото да видиш първи студентски филм, изграден изцяло без диалог, залагащ изцяло на драматургия, актьорска игра, символика и визия, е по-скоро рядкост. Стефани прави точно това в „Пеперуди“ и, с риск да прозвучи нескромно – получава й се. Сигурно защото езикът на който говорят децата, е най-универсалният от всички, на които някога се учим да говорим…                    
            В ролята на детето влиза малкият Максимилиан Стийл – много „готин и послушен“ дебютант пред камера, когото Стефи, пак цитат, „не дава на никого“. 🙂 А в ролята на порасналия човек е Койна Русева. Снимачния процес с нея Стефи определя като „приток на адреналин“, а желанието си да се насочи точно към нея – като едно от онези необясними неща в живота, за които просто знаеш, че са правилни.     
            За реализацията на филма можем да обобщим – не беше трудна, а просто бавно постижима. Тук знаем, че Стефани би искала да благодари на всички, които са я подкрепили – от прекрасния екип (мерси, мерси…:), през Янко (човекът с пеперудите), до таткото-продуцент и майка й, която и до днес ходи на всяка прожекция… Ще ви спестим обаче дългия списък, за да благодарим този път на нея – че разказа тази история, която вече беше показана на редица фестивали по света  и с която  вече спечели първата си награда като режиьор – за млад филммейкър на International Open Film Festival в Бангладеш.

           
            С пожелание това да бъде само първото й отличие и един цитат отново от режисьорския дневник, завършваме тези редове за режисьорския полет на Стефани Райчева:            

            „Според мен хората са принудени да пораснат прекалено бързо, а аз, нали… си пазя детенцето в себе си и то се обади. Сякаш ме помоли да разкажа неговата история.. Да им кажа: „Чакайте, спрете малко, има време да растете, сега си останете още малко деца…“

Гледайте онлайн премиертата на „Пеперуди“ на 24 февруари на страницата на NoBlink!