Авторско и жанрово кино

Share on Facebook

За първи път за авторско кино заговаря френския критик и теорист Андре Базен в страниците на култовото списание Cahiers du cinéma. Масово този термин влиза в употреба 50-те и 60-те при появата на Френската нова вълна и авангардните европейски режисьори като Виторио Сика, Висконти, Фелини, Антониони, Луис Бунюел, Андрей Тарковски, Бергман. Самият Трюфо много добре описва какво за него е авторът в един филм в страниците на същото това френско списание.

Ние няма да си играем да преразказваме или цитираме въпросното есе от 1954, като вместо това ще се опитаме накратко да обясним какво точно е авторско кино. Най-общо казано, това е филм, в който почеркът на режисьора си личи много ясно. Както добре знаете, режисьорът е човекът, отговорен за крайния резултат на всеки елемент от един филм, т.е. той може да покаже стила си по много различни начини – необичайни ракурси, начин на композиция, цветове, музика, актьорска игра, сценография. Обикновено авторите в киното създават свой собствен визуален свят, който може моментално да бъде разпознат от зрителите. Разбира се, имитациите не липсват, особено когато даден автор придобие популярност, но това е друга тема.

Кои тогава филми определяме като жанрови? Това са обикновените филми, създадени според жанровите конвенции. Присъствието в тях на режисьора е сведено до нула, сякаш той просто е там да контролира процеса и всичко да бъде изпълнено по правилния начин.

Прави ли това жанровите филми скучни и еднообразни? И да, и не. Всичко зависи от историята. Някои истории са толкова интересни сами по себе си, че всяко маниернечене би било излишно. Прекаленото авторство също е нож с две остриета. Някои режисьори толкова се отвличат, че целите им филми се превръщат в демонстрация по стил без никакво съдържание. Самият Фелини казва, че не доглежда филми, в които техническият аспект му прави впечатление. Личното ми мнение е, че визията трябва да бъде водена от историята, а не да бъде визия заради визията. В противен случай филмите заприличват на реклами или музикални клипове, но както се казва, за всеки влак си има пътници.

Може ли един филм да бъде едновременно жанров и авторски? Възможно е. Голяма част дори от класическите авторски жанрова са базирани на жанрове, които обаче режисьорът променя до неузнаваемост. Други авторски филми стават толкова емблематични, че създават жанр сами по себе си. Ние, екипът на NoBlink! пожелаваме това на всички млади кинотворци, които ни изпращат филмите си. Съветът ни към зрителите през това време е – #НеМигайте пред българското кино, за да не пропуснете, когато това се случи!

Пламен Маринов