Страховитата атака на Чичо Доктор

Share on Facebook

Няма рапсодия в черно и бяло

Ретрото е най-разпространеният тренд в момента. За да разберете това, е достатъчно просто разходите в някой парк, където се събират млади хора, и да погледнете коя е най-предпочитаната бира. Този тренд намира все по-голямо присъствие във всяка една сфера от живота ни – храни, реклами, музика, изобразително изкуство, дрехи, барове и какво ли още не. Разбира се, не подминава и киното. Ще дам само няколко от многото примера преди да започна със същината на нашия анализ.

Тук можем да споменем цялото творчество на любимеца на всички „хипстъри“ Уес Андерсън (Да, те мн обичат ретро дрехи, ретро фотоапарати, ретро музика и изобщо всичко ретро), сериала Stranger Things, чиято основна идея е просто да напомня 80-те и 90-те години, прикритите като продължения римейци на класики от миналото (Междузвездни войни, Джурасик парк) и какво ли още не. Естествено, немите филми отново изплуваха на повърхността. Артистът спечели Оскар за най-добър филм, а испанският Снежанка впечатли журито на редица международни филмови фестивали.

%d0%ba2

Без да има каквато и допирна точка, по същото това време ваксините бяха една от най-одумваните теми. Анти-вакс движението набираше все по-голяма сила, а интернет форумите, достъпната информация и крещящата удебелени с главни букви заглавия на статии във фейсбук, независимо проверени или не, караха хората да изпадат в непрестанни дразги относно това дали детето им ще бъде заразено с аутизъм, ако бъде ваксинирано, и съществува ли опасност неваксинираното дете на съседите вегани, любители на органик храна и конспиративни теории, да зарази това на прилежно следящите всеки срок за ваксина родители. Не знам защо пиша в минало време, при условие че това все още се случва. За добро или лошо, ваксините са неизменна част от нашия живот.

%d0%ba3

Самият филм е правен за 48-часовото предизвикателство във вече затвърдилия се български фестивал за късометражно кино In The Palace. „Бързата работа – срам за майстора“ е казал българския народ и в много случаи се е оказвал прав. Филмът обаче е страхотно изпипан и единственият елемент, който изглежда претрупан на бърза ръка, са изключително грозните надписи. Макар и маловажен, този елемент, наред с лошия превод и правописните грешки, се набива на очи и отнема от стойността на продукта. Разбираемо е, че филмът е предаден в такъв вид за предизвикателството, но не и това, че тази подробност впоследствие не е била изгладена.

 

%d0%ba4

 Встъпителният кадър е сниман с дрон, който бавно приближава към същността на историята. Още тогава ние разбираме, че няма да гледаме поредната скучна имитация на няма кино от ранната зора на седмото изкуство, а добре балансирана смес между ретро и настояще. През цялото време ние наблюдаваме динамични кадри, които по това време са били невъзможни да се изпълнят. Те са така дозирани, че не просто не пречат на ретро стилистиката, а я допълват и подобряват.

Качеството на картината е на много високо ниво. Черно-белите цветове са изключително стилни и ни спомагат да усетим по-добре този свят на контрасти и оксиморони, в основата на който стои страхът от безобиден, опитващ се на ди помогне враг. Музикалният съпровод и изключително ритмичния монтаж на Стела Иванова ни помагат да разберем цялостно нелепата ситуация от позицията на сеирджии, осъзнали колко смешно всъщност е всичко около нас.

 

%d0%ba5

Повече няма да ви издавам. Филмът е 4мин и 3сек, като нито една от тях не е излишна. В тях са събрани всички елементи, нужни на един късометражен – оригиналност, сбитост и финал, който те връхлита като добродушния звучен шамар на най-добрия ти приятел. Също така не спирайте да се оглеждате за филми на Дико Бочуков като режисьор. Във филмографията му, която ние от NoBlink! вярваме ще продължи да нараства, могат да се видят изключително интересни, различни и новаторски неща. Ние, разбира се, ще ви ги показваме, като ще започнем това още другата седмица с един много по-амбициозен проект от този, но за него ще си говорим, когато му дойде времето, а то ще е достатъчно скоро.

Пламен Маринов