Какво е монтажът и защо е толкова важен?

Share on Facebook

Казано по най-прост начин, монтажът на един филм представлява подредбата на отделните кадри в него. Едно време това се е случвало чрез сложен процес на рязане и залепяне на лента в лаборатории, а в днешната дигитална ера това се извършва много по-бързо и лесно чрез софуерни програми като Avid, Adobe Premiere, Final Cut Pro. Каква обаче е неговата функция и защо не малко хора го смятат за най-силното оръжие, което един кинаджия притежава?
Най-общо казано, монтажът позволява на един опитен режисьор да „дърпа зрителите за носа“ и да насочи посоката, в която те гледат. За разлика от театъра или литературата, в киното гледната точка и перспективата биват сменявани с всек един кадър. Единствената друга форма на изкуство, в която можем да говорим за такова нещо, са комиксите.

Често обаче комбинацията на два кадъра един след друг успява да създаде съвсем друго внушение от това на двата кадъра поотделно. Най-простият пример може да бъде човек, гледащ на някъде, след което предмет, който нашето съзнание автоматично приема, че той наблюдава. Отделната комбинация от кадри или от епизоди могат също така да навяват различни асоциации в главата ни, при това на подсъзнателно ниво. Чрез монтажът ние можем да внесем момент на изненада или да заблудим зрителите. Можем да направим и двете едновременно.
Монтажът обаче не е и само това. Чрез него ние задаваме ритъма на един филм или друго аудиовизуално произведение. Логично при по-дълги кадри, филмът се струва много по-протяжен, а при по-бързи – много по-динамичен. Често допускана грешка дори при опитни монтажисти е, че гледат не как да пресъздадат по най-въздействащ начин историята, а да я направят по-приятна за гледане. Този динамичен монтаж е подходящ за видеоклипове, но във филмите историята винаги трябва да е на първо място. Понякога дори с риск да отегчим зрителите, ние трябва да го правим, за да им помогнем да влязат в главата на героите. При прекаленото „наблъскване“ на близки кадри, ние динамизираме историята, правим я да изглежда „по-готино“, но крайният резултат е, че губим ефекта и зрителят не се концентрира във важните моменти, защото те са пресъздадени като всички останали.


Чрез монтажа ние внимателно прецизираме колко информация и кога да бъде доставена на зрителя. Важно е не само какво показваме, но и какво остава скрито за зрителските очи. Често мистерията предизвиква въобръжението ни и това, което не сме видяли, остава много по-силно в главите ни, след като сме изгледали филма.
Монтажът може тотално да пренапише една история. Не малко лоши сценарии, които на хартия са звучали прекрасно, са били спасявани по време на монтажа, но и не малко добри филми са били опропастявани именно там. Точно след монтажа обаче един филм „оживява“.
Отношението към монтажа е една и от основните разлики между холивудското и т.нар. „европейско“ арт кино.В Холивуд с работата на терен режисьорът приключва своята задача, а заснетият материал остава изцяло в ръцете на монтажиста. Това, разбира се, не важи за независомото американско кино и за доказали се вече имена като Франсис Форд Копола, Уди Алън, Куентин Тарантино, Пол Томас Андерсън и т.н, които чрез статута си са извоювали малко повече свобода и контрол над проекта. Съществуват дори режисьори като Братята Коен и Стивън Содърбърг, които сами монтират това, което създават. Както сам може да се досетите, в Европа режисьорът остава главно действащо лице, което стои неотлъчно до монтажиста, докато филмът се сглобява.
И двата начина си имат своите плюсове и минуси. От една страна често режисьорите имат ясна визия в главата си, която на пръв поглед може да изглежда налудничева, но работи повече от добре. Също така те познават най-добре своята история и начинът, по който искат да бъде предадена. В други случаи обаче точно това тяхно вглъбяване им пречи да погледнат реално на своя проект. Личното ми мнение е, че режисьорът е автор на филма и като такъв неговото мнение трябва да се уважава. Работата в екип с монтажист обаче би му помогнала да види грешки, които в противен случай биха му „изболи очите“.

В началото ролята на монтажа е била просто да подпомогне разказването на историята, като през цялото време остане незабележим за зрителите. С появата на авторската теория обаче монтажът все по-често става видим за зрителското око, а неговата функция е не просто да разказва, но и да демонстрира стил и авторски почерк. С течение на времето тази тенденция се пренася и в Америка. Това е най-силно застъпено по време на Новото холивудско кино, но дори и днес в Холивуд могат да се намерят творци, които могат да бъдат разпознати по начина на монтаж. Тази привилегия, разбира се, е достъпна единствено за тези режисьори, на които им е позволено да влизат в монтажната.
Съществуват много различни монтажни похвати, но тях ще обсъдим в някоя друга статия. Целта на тази беше просто да обясним с 2-3 приказки защо монтажът не е просто автоматична подредба на пъзел.Междувременно, ако сте по-заинтересовани или искате да задълбочите практическите си знания по темата, бих ви препоръчал вместо да се захващате със значимите, но трудно разбираеми, трудове на Айзенщайн, просто да прочетете „In the Blink of an Eye“ на дългогодишния сътрудник на Франсис Форд Копола – Walter Murch. За съжаление, поне аз не знам тази книга да е била издавана в България.

Пламен Маринов