Шаранът като най-добър приятел на самотника

„Ако ви кажа, че това е филм за един тъжен самотник – Веско, който си купува жив шаран за готвене и в последствие шаранът се превръща в най-добрия приятел за Всеко, който изконсумира това приятелство докрай…буквално, ще останете с впечатлението, че това е една много тъжна история. А всъщност не е…“

С тези думи режисьорът на „Рибата“ Ивелин Илиев описва своя филм. В него ние виждаме симпатичния и на пръв поглед непохватник Веско, чията майка е постоянно в чужбина. Веско работи в препълнен с хора цех за мебели, но единствената комуникация между него и колегите му са подигравките, които като аутсайдера на групата получава всеки ден. Също така Веско е луд на тема комикси, а Капитан Планета е неговият герой. Може би, това е героят, който ще го измъкне от баналното всекидневие. А, може би, в неговия образ той вижда себе си, но когато преодолее страха си от околните.

Самият Веско е момче, което обича да мечтае и да позволява на въобръжението си да диктува реалността. Не случайно, комиксите заемат голяма част от неговия свят. Ние също успяваме да  навлезем вътре. Интересно режисьорско решение са доста неправилните субективни кадри от позицията на рибата. Или по-точно на Веско през призмата на подскачащия шаран (а по-късно и на по-малките рибки). Никоя риба, поставена настрани или в аквариум, не би гледала тавана, ако изобщо вижда нещо по време на издъхването си. Веско обаче не просто си представя ситуации, той влиза в главата на съществата около себе си и създава персонажи от тях самите. Най-добрият му приятел е създаден от него самия.  В даден смисъл той не общува с рибата, а води разговор със самия себе си, което отново показва колко е самотен.

Целият свят е показан така, както Веско си го представя. Диалогът може да ви се стори сух и елементарен, а актьорската игра – дървена. Това до голяма степен е така. Според мен обаче това е наивният поглед на детето Веско над света, който той не познава в дълбочина. Той не е общувал истински с хора и си представя останалите просто като едни карикатури. Отношенията между тях са елементарни, а репликите някак наизустени. Всичко това може и да не е било целено, но със сигурност се е превърнало в ефект, при това доста силен. Малко ми напомня на сухите и неемоциални на пръв поглед разговори във филмите на големия финландски майстор Аки Каурисмаки. Също така на места се е получил същия комичен ефект. Чак си представих колко добре би стоял Ники Захариев в негов филм. Жалко, че Каурисмаки тази година на Берлинале се зарече да не прави повече филми.

Говорейки за Ники, едно голяма браво на Ивелин, че е успял да намери толкова подходящ за тази роля човек. Без него аз не мога да си представя как би изглеждал „Рибата“. Много натурално и естествено за тази стилистика е това момче. Точно такова поведение си представям аз за неговия персонаж.

Филмът като цяло е много смешен, приятен и лесен за гледане. Аз обаче в никакъв случай не мога да се съглася с автора му, че историята не е тъжна. Да, ние се смеем от цяло сърце през цялото време. В дадени момент дори си позволяваме съвсем добродушно и с много любов да се подиграем на Веско. В своята същност и дълбочина обаче неговата съдба е много тъжна. Просто е разказана по по-весел и ненатоварващ начин.

Екипът на NoBlink! пожелава приятно гледане на тази леко абсурдна комедия на всички зрители. Сигурни сме, че ще се смеете през сълзи и няма да останете недоволни. Филмът ще бъде наличен в портала ни от петък, 24.03.2017.

Пламен Маринов