Какво ли се крие зад зелената врата?

Share on Facebook

На този въпрос ще се опитаме да си отговорим тази седмица с филма на Виолина Христова “Зелената врата“. Това е четвъртата продукция на NoBlink! Studio, която имаме удоволствието да ви представим.
„Зелената врата“ е по мотиви от едноименния разказ на американския майстор на късите форми О‘Хенри.

Творчеството на О‘Хенри може да са характеризира с две основни черти. Първата от тях е силната локализация. Духът на Ню Йорк не просто може да бъде усетен в неговите творби, той е главно действащо лице в тях. Другата основна характеристика са непрестанните обрати, които винаги успяват да ни изненадат, без това да звучи преувеличено или някак насилено.

Какво обаче се случва, когато се опиташ да пренесеш думите на О‘Хенри на голям екран, като звукът и картината се превърнат в основни изразни средства? Трудна задача, особено, ако правиш това не в Ню Йорк, а в българската столица София.

Съществуват два основни пътя, по които един автор може да поеме – да преобрази изцяло историята и да я „натъкми“ спрямо своята реалност, рискувайки същността на разказа да се изгуби или да запази, колкото се може повече от оригиналния разказ, но с опасността той да стои някак неестествено и не на място.
Вили е избрала по-скоро първия начин, който е много по-смел, иновативен и креативен. Смелостта винаги трябва да бъде поощрявана, така че адмирации. Нека обаче се абстрахираме обаче от първоизточника и обсъдим изцяло новото произведение като отделно такова.
За какво става въпрос във филма на Вили? Най-общо казано за фантазиите на един на пръв поглед средностатистически и с нищо отличаващ се българин, който работи не особено интересна работа в отворен офис с наблъскани служители, най-вероятно на чужда корпорация. Това е история за самотници в един голям град без значение София, Ню Йорк или Вашингтон.

Шляейки се из града, малко след като намира брошура с надпис „зелената врата“, същият този самотник отваря първата врата със същия цвят, която попада пред полезрението му. Там го чака доста по-странна и по-самотна дори и от него жена. Но какво, как, защо попада той, както и какво ще се случи, няма да ви издавам. Дори и да искам да го направя, ще ми е трудно, защото повечето неща в този филм са оставени за тълкуване (дори по-скоро за усещане) от зрителя, а аз нямам желание да коригирам сетивата ви.
„Зелената врата“ е една изцяло фантастична история. Логика тук няма, нито пък реализъм. Светът тук се подчинява на изцяло собствените си правила, подобни на тези в сънищата ни. Такива са и обратите. Изцяло имагинерния свят е подсилен от странните цветове и осветление, музиката, както и цялостния начин на поведение на героите. Картината, освен нереалистична, е и доста мрачна. Най-общо казано, филмът може да бъде определен като сюрреалистичен, без обаче да се стига до крайности. Атмосферата в него говори сама за себе си. Тя е по-важна дори и от историята.

Ако сме ви заинтригували и вие също искате се потопите в света, който Вили е създала, не мигайте, а отворете портала ни след първи април, когато филмът ще бъде наличен там. Екипът на NoBlink! ви желае приятно гледане.
Пламен Маринов