ЗА СТАРИЯ ХЛЯБ И МЛАДИТЕ НАДЕЖДИ В РОДНОТО КИНО

Share on Facebook

02Появата на късометражния филм на Николай Стоичков „За какво служи хлябът” (2015) ме накара отново да се замисля над обстоятелството, че напоследък едни от най-впечатляващите дебюти на млади кинорежисьори принадлежат на възпитанаци на НБУ.

Разбира се, целта ми не е да правя реклама на въпросното учебно заведение, а да поставя особен акцент върху причината за тази видима тенденция, която безспорно произтича от вдъхновяващата сила и педагогическия талант на твореца и човека Георги Дюлгеров. Достатъчно е само да спомена имената на Деян Барарев, Антония Милчева, Галина Георгиева, Николай Стоичков – автори с различен артистичен почерк и индивидуални търсения, принадлежащи към най-младото поколение режисьори, реализирали вече една или повече ленти, някои от които отличени с престижни международни награди.

В този смисъл, „За какво служи хлябът” е поредното доказателство, че има надежда за родното кино. Основан върху едноимения разказ на О. Хенри,[i] сюжетът любопитно е пренаписан, като историята се разгръща вместо сред декора на невзрачно американско градче от началото на двадесети век – в българското село Алдомировци от средата на шейсетте години. Съответно, г-ца Марта Мийчам се е превърнала в „другарката” Марта – продавачка в малка бакалничка, а стриктният немски архитект Блумбергер е придобил чертите на скромен отруден чертожник от епохата на соца. Сама по себе си представената история е универсална и би могла да бъде поместена в разнообразен културен контекст, тъй като е съвсем простичка драматургично: главната героиня проявява симпатия към непознат, който почти всеки ден купува от нейния магазин стар хляб. Провокирана от това, тя започва да си фантазира, че вероятно човекът е беден художник, чиито средства не позволяват много и състрадателното й сърце й подсказва да направи дребен жест към него: намазва с домашна мас поредния самун. Не след дълго непознатият заедно с още един млад мъж нахлуват в бакалницата и последният устройва скандал, обяснявайки, че с нейната глупост е провалила няколкомесечен труд, тъй като старият хляб е бил използван, за да се изтрият следите от молив по чертежа, но сега той за нищо не става, унищожен от поставената мазнина.

Комедийният ефект успешно е постигнат, породен от различната мотивация на персонажите, както и от неочакваната развръзка. Заслужава специално да се отбележат и актьорските попадения: изпълнителите на възловите роли – Мартина Вачкова и Георги Колев, които значително допринасят за убедителността на представената история с естествената си игра пред камерата и умелото психологическо изграждане на героите си.   

Същевременно, филмът е интересен и с оглед на още едно симптоматично явление в българската кинематография през последните години: засилен стремеж да се изобразява близкото минало от творци, които са били деца или изобщо дори не са били родени преди 1989 г. Като илюстрация ще посоча документалните „Цветанка”, „Град на мечти”, „Паметника и неговия брат” и игралния „Виктория”. Безспорно, прави силно впечатление сериозната подготовка и усилието да бъде реконструиран визуално духът на времето, включително чудесната употреба на музиката, органично вплетена в тъканта на повествованието. Единственото, което буди лека усмивка по отношение на автентичната атмосфера е, че през 60-те години никой не би използвал понятието „проект”, за да опише своята работа, а по-скоро „задача” или дори русизма „задание”, но това е незначителен детайл, чието присъствие не накърнява общото позитивно възприятие за положения труд от страна на автора и на неговия екип. Искрено се надявам този пръв добър опит в игралното кино на Николай Стоичков да бъде последван от нови и още по-качествени постижения в неговата бъдеща професионална кариера на режисьор, изправен пред предизвикателството да работи и да се развива на нашите географски ширини.      

Гледайте филма „За какво служи хлябът“

Гергана Дончева