Селекция Сънденс 2016

Макар да сме съсредоточени в българското късометражно кино и нашата основна мисия да е неговото популяризиране, ние, екипът на NoBlink! никога не сме се капсуловали, а вместо това сме сверявали часовниците със световните образци. За да не се капсуловате и вие, ви предлагаме да видите част от късометражната селекция на Сънданс о2016. Създаденият от Робърт Редфорд фестивал е един от най-престижните филмови форуми, като най-често по подобие на Д‘артанян се поставя наравно с трите най-високи върха в киното – Кан, Берлинале и Венеция.
Започваме със супер шокиращата комедия A Reasonable Request на Andrew Laurich. В него се разказва за млад мъж, неособено близък с татко си, на когото е предложено да получи 2 милиона долара, ако направи „свирка“ на същия този баща. Филмът е изключително прост в своята форма, диалог между бащата и сина в закусвалня, заснет в три гледни точки – план, контраплан и общ план. Играта е натуралистична, начинът на говор на геоите също. Единственото по-странно нещо е самата ситуация. Филмът е смешен по много особен негов си начин и със сигурност няма да се хареса на всеки. Аз самият също го намирам за леко прекален, но мисля, че си залсужава да се види. Под маската на това предложение и опитите на двамата роднини да измъкнат максимума от него прозира една чисто човешка драма.

A Reasonable Request from Andrew Laurich on Vimeo.

Следващия филм е всичко друго, но не и нормален (не че предния е бил такъв). Става въпрос за странна смесица между Сиянието на Кубрик и реклама на фаст фууд от типа на КФС. Смесвайки ги, получаваме The Chickening. Честно казано, ми е много трудно да опиша с думи какво се случва на екрана, а и не искам да развалям удоволствието ви. Филмът напомня на колаж, направен от дадаисти в стилистиката на поп арта. С помощта на визуални ефекти оригиналните кадри са смесени със заснети за филма такива, като често кадърът преплита въпросните кадри, превръщайки ги в едно цяло. Дали това е точно филм ми е трудно да кажа, но нима е нужно да поставяме всичко в рамки.

THE CHICKENING from Nick DenBoer on Vimeo.

Продължаваме със социално ангажиращия и доста интересен като форма филм Peace In The Valley. Тук става въпрос за американско село или малко градче, което е разделено на две – за и против гей браковете. Нито един от двата лагера тук не е съден, по-скоро си личи, че макар и с добри намерения, не всеки е съвсем наясно защо влага толкова страст. В началото на филма виждаме две маниифестации една до друга и хора, които спорят. След това се запознаваме с най-голямата атракция в населеното място – театрално представление, в което на преден план излизат мъченията на Христос. Това, заедно с всички сувенири покрай шоуто, е и основният поминък тук. Дали набожните христията ще се обявяват против гей браковете, както се очаква и ще заемат ли изобщо позиция?

Field of Vision – Peace In The Valley from Field Of Vision on Vimeo.

Ако ви е харесал филмът и все още сте на документална вълна, можете да хвърлите едно око и на The Ferguson Case, който, както добре показва заглавието, разказва за прословутия случай във Фъргюсън, Масури на 14 август 2014, когато полицаи застреляха чернокожия Майкъл Браун.

Дори The Chickening обаче бих приел за филм, при това съвсем обикновен, ако трябва да го сравня със следващата арт форма. FUCKKKYOUUU е черно-бял сюрреалистична, напомнящ като усещане Eraserhead на Дейвид Линч, история, чиито замисъл лично на мен ми е трудно да разбера. Филмът обаче е повече от ефектен и добре направен. Явява се официален видеоклип на групата Flying Lotus и като такъв смятам изпълнява повече от добре целта си. Мрачна, постапокалиптична атмосфера, която може да ти докара кошмари без да знаеш защо точно и откъде са дошли. Както обаче вече казах, това за мен не е кино, а някаква форма на визуална пластика.

Последен филм е изключително човечната анимация The Saint of Dry Creek. Също като документалния Peace In The Valley и тук е застъпена лбгт тематиката. Човек с хомосексуални наклонности разказва за детството си и страха, с който се е сблъскал, опитвайки се да не бъде отблъснат от консервативния си баща. Изключително впечатление ми прави интересния начин на рисуване, наподобяващ стила на художника Грант Ууд, който изключително много допринася да усетим атмосферата на това селце.

The Saint of Dry Creek from Julie Zammarchi on Vimeo.

Общата тенденция към игралните, а и анимациите, е да бъдат колкото е възможно по-открояващи се, пъстри и новаторски. Дали това са най-добрите къси филми? Не, разбира се, но това са тези, които се открояват, а целта на Сънденс винаги е била да покаже различното и мотивира смелостта в творците.
Ясно определение кой е късометражен филм е качествен не съществува. За много хора това е един изключително експериментален формат, където всичко е съсредоточено върху идеята. Късометражните филми в Сънденс са точно от този тип. Други хора търсят същото, което и в пълнометражните филми – ясно структирана и добре разказана история, която обаче няма нужда от предистория, развитие и епилог. Много от фестивалите търсят точно такива истории, надявайки се техните автори да са следващите големи имена в пълнометражното кино. Както се казва, за всеки влак си има пътници.
Колкото до документалната селекция, не е трудно да се забележи, че злободневните теми са тези, които се предпочитат. Мисля обаче, че се отплеснах и е по-добре да замълча и просто да ви пожелая приятно гледане.
Пламен Маринов