Насилието като разменна монета

Share on Facebook

Димитър Димитров – Аниматер е име, което, надявам се, доста добре познавате. Вече сме ви го представяли с филма си „Денят на кървавите венци“. Ако сте го гледали, то вие вече сте запознати със специфичната за този автор нео-ноар стилистика. Ако ли не, поправете грешката си веднага. На вашето внимание представяме награждавания на редица престижни фестивали у нас и чужбина филм „20 ритника“.

Разказът отново е на Дилян Еленков. Зад кадър от първо лице чуваме гласа на Леонид Йовчев. Пренасяме се в свят, където паричната единица е насилието. Протагонистът е млад писател, който така и не получава полагащите му се „поне 20 ритника“ за един кратък разказ. От там насетне започва красива любовна история между двама странници, изгубени в забързаното ежедневие на големия град.

Самият разказ е много ясно написан, чете се (в случая слуша) лесно и през цялото време ангажира нашето въображение. Нужно ли е тогава да гледаме всички тези изображения за фон? Не можем ли просто да прочетем разказа без някой да ни налага своята визия? Можете, разбира се, но нарисуваните на смартфон от Аниматер картини в никакъв случай няма да притъпят въобръжението ви. Напротив, белите контури на черен фон, които плавно преминават една в друга, дават насока на тона на творбата, помагат ви да се потопите в атмосферата, но в никакъв случай не визуализират какво точно се случва реално. А и самите изображения са толкова метафорични, че по-скоро правят историята по-сложна и многопластова. Точно в това за мен се крие красотата в стила на Аниматер.

Техниката му тук е много по-семпла и изчистена от „Денят на кървавите венци“. Преходът между картините също е доста по-плавен. В предния филм виждахме много картини, които преминават от една в друга, а тук – една голяма картина, която не спира да се разраства.

Основната разлика за мен е, че Денят на кървавите венци“ е по-грубият, а „20 ритника“ по-отмерения и грациозен филм. Придружаващата го меланхолична музика на Самуел Покро също допринася за това. За сравнение в „Денят на кървавите венци“ ние чуваме плащеща и заглъхваща тишина на фона на измъчения глас, който разказва историята си. Не мога да кажа кой от двата филма е по-добър, а и няма смисъл. Различни са. „Денят на кървавите венци“ те сковава и дори депресира, докато „20 ритника“ те прави едно цяло със същия този мрак, кара те да го приемеш и, може би, дори обикнеш, разбирайки, че това си ти самият и няма смисъл да бягаш от своята същност. Мисъл, която сама по себе си може да бъда не по-малко потискаща.

Кадър от „Денят на кървавите венци“

 

„20 ритника“ e селектиран в късометражния конкурс на Jameson към София филм фест. Можете да го видите на 12.03.2017 от 21.00 ч и на 13.03.2017 от 13.30 ч. И двете прожекции са в Дом на киното. Наистина ви препоръчвам да отидете да го гледате, защото само на голям екран можете напълно да се потопите в този толкова атмосферен филм. Също така той ще бъде наличен в портала ни от петък, 10.03.2017. Какво по-добро време от целия шум около Тео Ушев и неговата номинация за Оскар да видите един не по-малко талантлив български творец в същата област? Екипът на NoBlink ви пожелава приятно гледане.

Пламен Маринов